Моето мнение съвпада с това на Странджата и Гъзара, ама за да не дъвча пак Алблъд и Жени за кой ли път, ще пиша по същество по въпроса. Според мен лошото на кебекарския е, че е много профанизиран и местните не зачитат много граматиката, а пък всекидневният език е беден, отговаря на потребностите им и житейските ценности:путин, хокей и сигурно още две-три теми. Лошото е обаче, че навсякъде по света се наблюдава профанизиране на езика, френският търпи постоянни промени, които водят до постепенно загубване на връзката с латинския и създаване на модернен правопис, който не дава никаква информация за етимологията.
И сега нещо във връзка с възпитанието на децата. Няколко пъти седмично пия кафе с един доста по-възрастен от мен френски професор като всеки път научавам нещо ново. Последният път се заговорихме за тъпотията на модерните образователни системи, които не залагат на заизустяване на базисните неща и надграждане, а на това, че всеки сам може да стигне до същината на изучаваната материя по свой път. Моят приятел ми разказа колко пагубно е това какви тежки последици ще има. Според различни проучвания през близките години се очаква бум от невродегенеративни заболявание, като например броят на болните от Алцхмайер на доста по-млада възраст от нормалното ще нарастне в геометрична прогресия и ще представлява огромен проблем, дори и икономически. Като основна причина учените сочат мързеливостта на мозъка (друга спомагаща причина е и статичното електричество и изкуствените материи, с които сме заобиколени). Според едно изследване на един испански учен, децата които научават стихотворения наизуст, четат и занимават мозъка си в ранна възраст рискуват до 80% по-малко да имат такива заболявания. Според испанския учен почти защитени от такъв тип заболявания са хора, които цял живот имат, както той го нарича "детски мозък"-тоест любознателни са, отворени към познанието. Поради тази причина съвремениите поколения деца, които не са принудени от модерните си учители да изучават стихотворения и песнички наизуст, да четат задължителни книги и пр. , а прекарват времето си пред компютъра или с Айпод наврян в ушите са застрашени в по-късен етап от такива невродегенеративни заболявания. В тази връзка си мисля, че изучването на български от децата на български емигранти, освен че е морален дълг, също така е полезно за здравето
