Тема малко извън имиграцията ...
Тема малко извън имиграцията ...
...
Последно промяна от Botzo на Пон Дек 05, 2005 8:20 pm, променено общо 1 път.
Присъединявам се и аз към вас! И за това сме тук!
Настръхва ми косата като слушам новини от България.Предпочитам да гледам дебати по въпроса "правилно или не е арестуван Майкъл Джексън",от колкото статистика кой къде и за какво е пребит.Кой залят с киселина,кой взривен в автомобила му,кой гръмнат пред входа...Ако не беше страха за роднините ,хич не бих ги и слушала новините от там...Харесва ми да знам,че ако някой ме обиди на улицата,ще викна полиция и тя на секундада ще е там,ще мога да го съдя за обида и да го осъдя.
Настръхва ми косата като слушам новини от България.Предпочитам да гледам дебати по въпроса "правилно или не е арестуван Майкъл Джексън",от колкото статистика кой къде и за какво е пребит.Кой залят с киселина,кой взривен в автомобила му,кой гръмнат пред входа...Ако не беше страха за роднините ,хич не бих ги и слушала новините от там...Харесва ми да знам,че ако някой ме обиди на улицата,ще викна полиция и тя на секундада ще е там,ще мога да го съдя за обида и да го осъдя.
- miloto
- Мнения: 426
- Регистриран на: Вто Юли 29, 2003 7:58 am
- Местоположение: Bulgaria, Sofia
- Обратна връзка:
***
Така си е и аз съм напълно съгласна с вас. Много е жалко, когато слушам какво става с България, престъпления, корупция, убийства...
Да не говорим, че можело да ни накарат да чакаме още 2-3 год. за приеманито ни в Европеискиа съюз, не както беше споменато през 2007г, а към 2010 год. Ужас!!!
Но пък важното е, че в София ще откриват 1ия Moll-Moll of Sofia!!!
То народът се чуди какво и как да яде, те магазини правят.
Не ми се мисли, че ме боли!
Да не говорим, че можело да ни накарат да чакаме още 2-3 год. за приеманито ни в Европеискиа съюз, не както беше споменато през 2007г, а към 2010 год. Ужас!!!
Но пък важното е, че в София ще откриват 1ия Moll-Moll of Sofia!!!
То народът се чуди какво и как да яде, те магазини правят.
Не ми се мисли, че ме боли!
On a quelquefois assez souffert pour avoir le droit de ne jamais dire:"Je suis trop heureux"!!!
Ако трябва да бъдем реалистични навсякъде се случват престъпления, навсякъде убиват хора, отвличат деца, изнасилват деца и какво ли още не. Хайде сега си сложете ръка на сърцето и се замислите къде има повече масови убийци и изнасилвачи на глава от населението - в България или в Северна Америка. Не може да се гледа еднопосочно на тези неща. Изобщо не искам да бъда в ролята на адвокат на българската престъпност, но е глупаво да си затваряме очите и относно Канада.
Za Severna Aemrica kato cyalo li govorim ili samo za Canada, che me obrkvash neshto? Shtoto ako si govorim samo za Canada, mislya, che imame dalech po-niska prestapnost ot bg, no ako govorish za Severna America kato cyalo, vij tuk sam saglasen, che may actionite sa poveche v North America, otkoloto v bg.Petia написа:Ако трябва да бъдем реалистични навсякъде се случват престъпления, навсякъде убиват хора, отвличат деца, изнасилват деца и какво ли още не. Хайде сега си сложете ръка на сърцето и се замислите къде има повече масови убийци и изнасилвачи на глава от населението - в България или в Северна Америка. Не може да се гледа еднопосочно на тези неща. Изобщо не искам да бъда в ролята на адвокат на българската престъпност, но е глупаво да си затваряме очите и относно Канада.

Per aspera ad astra!
Горд канадски гражданин в Мадрид
Горд канадски гражданин в Мадрид

....
Po povod temata na Botzo iskam da se vklju4a s presen primer ot predi dva dena.
6-ma rojdennici ot moite kolegi napraviha sybirane v edin restorant, sled restoranta otivat v edna diskoteka tuk vyv Varna. Kazva se LA VIDA( svryh opasna diskoteka) diskotekata!!! Ta otivat tam i v edin moment bez vsqkakyv povod upravitelya na zavedenieto se nahvyrlya vyrhu grupata rojdennici i s pomoshta na ohranata gi pravyat na kajma sled koeto gi izhvyrlyat... Az li4no poznavam vseki edin ot tezi hora i moga da kaja 4e nito edin ot tyah ne bi predizvikal podobno sybitie...
Tuk v BG daje nqmash pravo da praznuvash i da jiveesh.
No comment!!!
6-ma rojdennici ot moite kolegi napraviha sybirane v edin restorant, sled restoranta otivat v edna diskoteka tuk vyv Varna. Kazva se LA VIDA( svryh opasna diskoteka) diskotekata!!! Ta otivat tam i v edin moment bez vsqkakyv povod upravitelya na zavedenieto se nahvyrlya vyrhu grupata rojdennici i s pomoshta na ohranata gi pravyat na kajma sled koeto gi izhvyrlyat... Az li4no poznavam vseki edin ot tezi hora i moga da kaja 4e nito edin ot tyah ne bi predizvikal podobno sybitie...
Tuk v BG daje nqmash pravo da praznuvash i da jiveesh.
No comment!!!
Срутените кумири
Стефан ЦАНЕВ
Може би мнозина са се учудвали - защо толкова рано се отстраних от хората, които . управляваха България от името на Съюза на демократичните сили - нали преди това душата си давах за тях, за тях пропагандирах?
И след всички тези сегашни разкрития за далавери и мръсни пари, може би очакват от мен патетична статия на възмущение и омраза?
Не, аз пиша тези редове с униние и жалост.
Помня, беше още лятото на 1997 година, няколко месеца след като Обединените демократични сили спечелиха изборите, бях далече в провинцията, до мен достигна смътното ехо на първите далавери, не се сдържах, качих се на един автобуси пристигнах в София, отидох при президента Петър Стоянов и му казах:
- Как е възможно, толкова ли е трудно тези наши момчета да по светят четири години от живота си на отечеството, без да мислят за своя изгода, без да крадат - и те ли като предишните?
Петър Стоянов се засмя горчиво и ми рече:
- Какви четири години, Стефане, те не можаха да издържат четири седмици...
По-късно, една зимна вечер на 1998 година, някъде на Витоша се срещнахме с Богомил Бонев - тогавашния министър на вътрешните работи, той ми каза:
- Може да те заболи, но ти си писател и трябва да знаеш исти
ната...
И ми разказа кой какви рушвети или какви проценти комисиони взема от всяка приватизационна сделка, от всяка продажба на държавни предприятия - ставаше дума за стотици хиляди долари...
Бях в шок. Не можех да кажа нито дума. Попитах само:
- Иван Костов знае ли?
- Знае - беше отговорът.
Станах и си тръгнах, олюля-вайки се. Помня и досега: навън над невинните дървета се сипеше чист бял сняг, тишината беше също чиста и галеща, обърнах се - в рамката на вратата стоеше Богомил по бяла риза и го чух да ми казва през облака от бели снежинки:
- Повярвай ми: аз съм чист.
Вече не знаех на какво да вярвам. С Иван Костов имах принципни противоречия: не понасях безпардонното му авторитарно държание, незачитането му на чуждото мнение, противно ми беше, че бавно и сигурно превръщаше Съюза на демократичните сили в болшевишка партия...
Но това, мислех си, са теоретични различия или различия на характерите ни. Дълго и упорито не исках да повярвам в падението на хората, които бяха все още кумири на народа. Търсех доказателства и доводи -да ги оправдая, но все по-трудно ги намирах. И нещо светло в мен умираше, умираше отчаяно и болезнено. Мълчах и се мъчех с разума си, с въображението си да възкреся илюзиите си, вярата си...
Крушенията обаче идваха едно след друго. Историческата, както я наричах и аз, 1997 година, нейният студен размирен януари, когато се случи онова, което не се беше случвало през дългата 13 века наша история - народът да се вдигне на бунт и да се освободи сам, без чужда помощ, без да е длъжен да благодари някому за свободата си - всичко това се оказа (разбрах го твърде късно!) оперетна инсценировка с добре заплатени герои (наивната масовка, разбира се, искрено подскачаше на студа и пиеше гол чай...)
Спомнете си митингите пред „Александър Невски", по„Цариградското шосе", митингите в Пловдив, във Варна, из цяла България, спомнете си радостта, ентусиазма, спомнете си очите на младежите, на старците, на децата - пълни с надежда, че най-сетне е настъпило свещеното царство на свободата и демокрацията...
Къде е всичко това? Може ли някой днес да събере по площадите повече от хиляда души?
Кой уби тази вяра, тази надежда?
Комунистите ли?
Агентите на държавна сигурност?
Саддам Хюсеин или Осама бен Ладен?
Де да бяха те - щяхме да се изживяваме поне като жертви...
Тази работа я свършиха нашите момчета, които ние понесохме на ръце над тълпата, дадохме им жезъла на властта и наивно поверихме на тях съдбата си.
Трябва да си гений или изверг, за да съумееш да убиеш само за две години вярата в демокрацията на един цял народ, да отвратиш от себе си няколко милиона души, за които си бил кумир!
Нашите момчета успяха.
Сегашните разкрития са последните гвоздеи в ковчега на нашата вяра.
Кумирите се срутиха.
Знам, гузните ще намерят оправдания и за най-гнусните свои деяния:
- Целта оправдава средствата!
(Целта - да управляваме ние.) Уви, средствата убиха целта. Сбогом!
25 ноември 2003
вестник Труд 26.11.2003
Стефан ЦАНЕВ
Може би мнозина са се учудвали - защо толкова рано се отстраних от хората, които . управляваха България от името на Съюза на демократичните сили - нали преди това душата си давах за тях, за тях пропагандирах?
И след всички тези сегашни разкрития за далавери и мръсни пари, може би очакват от мен патетична статия на възмущение и омраза?
Не, аз пиша тези редове с униние и жалост.
Помня, беше още лятото на 1997 година, няколко месеца след като Обединените демократични сили спечелиха изборите, бях далече в провинцията, до мен достигна смътното ехо на първите далавери, не се сдържах, качих се на един автобуси пристигнах в София, отидох при президента Петър Стоянов и му казах:
- Как е възможно, толкова ли е трудно тези наши момчета да по светят четири години от живота си на отечеството, без да мислят за своя изгода, без да крадат - и те ли като предишните?
Петър Стоянов се засмя горчиво и ми рече:
- Какви четири години, Стефане, те не можаха да издържат четири седмици...
По-късно, една зимна вечер на 1998 година, някъде на Витоша се срещнахме с Богомил Бонев - тогавашния министър на вътрешните работи, той ми каза:
- Може да те заболи, но ти си писател и трябва да знаеш исти
ната...
И ми разказа кой какви рушвети или какви проценти комисиони взема от всяка приватизационна сделка, от всяка продажба на държавни предприятия - ставаше дума за стотици хиляди долари...
Бях в шок. Не можех да кажа нито дума. Попитах само:
- Иван Костов знае ли?
- Знае - беше отговорът.
Станах и си тръгнах, олюля-вайки се. Помня и досега: навън над невинните дървета се сипеше чист бял сняг, тишината беше също чиста и галеща, обърнах се - в рамката на вратата стоеше Богомил по бяла риза и го чух да ми казва през облака от бели снежинки:
- Повярвай ми: аз съм чист.
Вече не знаех на какво да вярвам. С Иван Костов имах принципни противоречия: не понасях безпардонното му авторитарно държание, незачитането му на чуждото мнение, противно ми беше, че бавно и сигурно превръщаше Съюза на демократичните сили в болшевишка партия...
Но това, мислех си, са теоретични различия или различия на характерите ни. Дълго и упорито не исках да повярвам в падението на хората, които бяха все още кумири на народа. Търсех доказателства и доводи -да ги оправдая, но все по-трудно ги намирах. И нещо светло в мен умираше, умираше отчаяно и болезнено. Мълчах и се мъчех с разума си, с въображението си да възкреся илюзиите си, вярата си...
Крушенията обаче идваха едно след друго. Историческата, както я наричах и аз, 1997 година, нейният студен размирен януари, когато се случи онова, което не се беше случвало през дългата 13 века наша история - народът да се вдигне на бунт и да се освободи сам, без чужда помощ, без да е длъжен да благодари някому за свободата си - всичко това се оказа (разбрах го твърде късно!) оперетна инсценировка с добре заплатени герои (наивната масовка, разбира се, искрено подскачаше на студа и пиеше гол чай...)
Спомнете си митингите пред „Александър Невски", по„Цариградското шосе", митингите в Пловдив, във Варна, из цяла България, спомнете си радостта, ентусиазма, спомнете си очите на младежите, на старците, на децата - пълни с надежда, че най-сетне е настъпило свещеното царство на свободата и демокрацията...
Къде е всичко това? Може ли някой днес да събере по площадите повече от хиляда души?
Кой уби тази вяра, тази надежда?
Комунистите ли?
Агентите на държавна сигурност?
Саддам Хюсеин или Осама бен Ладен?
Де да бяха те - щяхме да се изживяваме поне като жертви...
Тази работа я свършиха нашите момчета, които ние понесохме на ръце над тълпата, дадохме им жезъла на властта и наивно поверихме на тях съдбата си.
Трябва да си гений или изверг, за да съумееш да убиеш само за две години вярата в демокрацията на един цял народ, да отвратиш от себе си няколко милиона души, за които си бил кумир!
Нашите момчета успяха.
Сегашните разкрития са последните гвоздеи в ковчега на нашата вяра.
Кумирите се срутиха.
Знам, гузните ще намерят оправдания и за най-гнусните свои деяния:
- Целта оправдава средствата!
(Целта - да управляваме ние.) Уви, средствата убиха целта. Сбогом!
25 ноември 2003
вестник Труд 26.11.2003
- KolioBalkanski
- Marquis de Suhindol
- Мнения: 9069
- Регистриран на: Пет Авг 29, 2003 8:40 am
- Местоположение: j-cowboyland, Toronto
- Обратна връзка:
a men pak me e iad
dnes me pullvaha over for speeding
Policaia ne shteshe pari (estestvenno) i beshe edin takav - mojeh da go ubia s edin udar...ama smeesh li....vzeh si ticketa i go naplashih malko ...i toi niama da se poiavi na sada (ako e umen)ta moje i da se ottarva...ama v BG shtiah da mu dam 50 kinta i da si gledam rabotata.
Policaia ne shteshe pari (estestvenno) i beshe edin takav - mojeh da go ubia s edin udar...ama smeesh li....vzeh si ticketa i go naplashih malko ...i toi niama da se poiavi na sada (ako e umen)ta moje i da se ottarva...ama v BG shtiah da mu dam 50 kinta i da si gledam rabotata.
Помогнаха на бай Ганя да смъкне от плещите си агарянския ямурлук, наметна си той една белгийска мантия - и всички рекоха, че бай Ганьо е вече цял европеец.
Napravo mi stava gadno kato cheta kak vsichki v BG se obviniavat edin drug koi kradial poveche ot darjavata. Zashto nashia narod naivno si misli, che zabogatiavaneto na gurba na danakoplateca e chisto nashenski patent. Ia vijte kak e v "pravednata" Canada, puk togava skachaite i pravete mitingi i panairi po ulicite:
http://www.canadianbusiness.com/columns ... 7478_57478
Zabelejete kak se kazva statiata - "Learn to be the Best". Taka praviat tezi, koito sa The Best, a vie samo se rezelite edin drug da se obviniavate koi kradial poveche. Za tezi deto ne im se chetat dalgi statii na angliiski samo edno malko citatche:
"At the helm, of course, is the Desmarais clan*--arguably the most well-connected business family in Canada. For instance, Paul Sr.'s son André is married to Jean Chrétien's daughter. The ties continue: he once employed Paul Martin and sold the soon-to-be prime minister Canada Steamship Lines in 1981"
* Sobstvenicite na Power Corp. (TSX: POW)

http://www.canadianbusiness.com/columns ... 7478_57478
Zabelejete kak se kazva statiata - "Learn to be the Best". Taka praviat tezi, koito sa The Best, a vie samo se rezelite edin drug da se obviniavate koi kradial poveche. Za tezi deto ne im se chetat dalgi statii na angliiski samo edno malko citatche:
"At the helm, of course, is the Desmarais clan*--arguably the most well-connected business family in Canada. For instance, Paul Sr.'s son André is married to Jean Chrétien's daughter. The ties continue: he once employed Paul Martin and sold the soon-to-be prime minister Canada Steamship Lines in 1981"
* Sobstvenicite na Power Corp. (TSX: POW)

Относно престъпността...Попаднах на тема в руски форум озаглавена "В Торонто стрелят всеки ден" Ето я:
http://canada.ru/cgi-win/htforum?open=1069600845_858564
Интересно ми е да чуя коментар от някой в Торонто.Със стрелба всеки ден Монреал не може да се похвали,а пък аз на село за престъпност практически не чувам...
http://canada.ru/cgi-win/htforum?open=1069600845_858564
Интересно ми е да чуя коментар от някой в Торонто.Със стрелба всеки ден Монреал не може да се похвали,а пък аз на село за престъпност практически не чувам...