ЕДНО ПОКАЗНО КАК СЕ УСПЯВА НА ИНТЕРВЮ

Това е форум посветен на процедурата по имиграция в провинция Квебек - документи, интервюта, визи, пътуване.
Публикувай отговор
Аватар
toro40
Мнения: 245
Регистриран на: Пет Фев 24, 2006 7:19 am
Местоположение: Варна
Обратна връзка:

ЕДНО ПОКАЗНО КАК СЕ УСПЯВА НА ИНТЕРВЮ

Мнение от toro40 »

Малко оптимизъм да вдъхнем на хората които си чакат Интервютата с едно малко забравено описание на интервю на един от най - колоритните съфорумци ДОКТОРА.
Едно описание с което винаги се успокоявахме докато се мъчехме с ФРАНЦУЗКИЯ ЕЗИК :D

===================
Doktora

НАЧАЛОТО
Всичко започна в края на януари 2004 г когато след 24 часово дежурство ядосано четях обявите по вестниците където всяка втора обява беше за бизнес визи за Англия.Казах на жена ми да събира всички нейни и мои документи защото ще кандидатстваме за емиграция в Кебек.Тя ме попита учудено защо там.Отговорих и,че много станаха маймунките на клона и той скоро ще се счупи.Оказах се прав.След няколко месеца ни удариха и спряха издаването на селф емплоид визи до края на септември.
Да ама ние вече бяхме стартирали процедурата за кандидат емиграция в Кебек.
Честно казано много не ми се вярваше да стане.Първо щото съм лекар,второ щото съм дърт-над40г и трето щото щото бях забравил френския.
Водещия естествено бях аз.Ще оставя жена да ме води и да вземе да ми обърка нещата.Айде де!
Мислех си,че ако въобще стигнем до интервю ще изкарам един два рунда на френски и после ще помоля учитво да минем на английски.Щото съм живял в Обединеното Кралство и нямам проблеми с разговорния англ.Да.......ама не.От този форум разбрах,че определящото в случая е знанията ти по френски.Какъв наивник на средна възраст съм бил?
Живях си аз щастливо през лятото докато в последния ден на август 2004 получихме писмото с което ни канят на интервю в края на ноември.
Бре!
Ами сега?!Имахме всичко два месеца и 20 дни за подготовка.Явно недостатъчно.Разтърчахме се да търсим преподаватели по френски но никой не ни искаше за да не се компрометира с очаквания ни провал.
Намерехме една печена мадама която преди е живяла в Тунис.Тя ми даде един учебник по френски и за три урока при нея трябваше форсирано да науча 20 от уроците в учебника за да си припомня малко думите.След това продължихми само по 212 въпроса на Боби и Роси.Нямахме никакво време и затова вървяхме към подготовката за диалога който ми предстоеше.Кошмар!
Аз съм го учил тоя език гимназията и университета .....ама преди 20 години.
Така или иначе си взех отпуск за последните три седмици преди интервюто.Вече си бях решил.Да става каквото ще!Явяваме се смело и безотговорно пък на място ще видим.
Чакайте сега вторрата част.
Док..........
==
ИНТЕРВЮТО
В уречения ден и час се изтипосахме в Софето.
Вече нямаше време за компромиси и бях решил да изпипам нещата.Във форума много се е дискутирало облеклото и с право.Бъдете добре облечени защото така показвате уважение кам интервюиращия но не прекалявайте защото го задължавате да се държи строго официално кото представител на тази институция която в този момент той представлява,а това не винаги може да ви е от полза.Реших,че ще трябва да се опитаме да разчупим леда.
Жена ми беше с някакъв тоалет в бежаво.Помна ли вече.
Аз бях с черен официален панталон,черни обувки и чорапи,маслено зелено сако и бледорезидава риза БЕЗ вратовръзка.Все пак съм лекар а не адвокат или банкер като моя приятел Клечката за чистене на уши.Горното копче разкопчано за да може мулатката мадам Волси да ми види косматите български гърди и да покажа същевременно,че не ми пука чак толкова.Нали ще се опитваме да разбиваме ледените отношения.
Малкия също беше с нас.
Интервюто започна с издънка ,вървеше с издънки и завърши с издънка.
След обичайното представяне и паспортна част дамата ме попита по коя система съм учил френски.Е....а ли му мамата по коя?Учителката ми беше дала учебник някакъв по френски ама беше подвързан с вестник и аз сега да не взема да го разопаковам за да видя какво пише на корицата.Жена ми ми подсказа,че пишело "Парле Франсе" и аз това изтърсих.Така де от къде да знам как се казваше проклетият му учебник!
Чакайте след малко да ви напиша и другите ми издънки.
==
Как да е замазахме работата.Не знам как се получи.Може би неустоимият ми чар помогна.По едно време Волси взе нещо странно да гледа дипломата ми за завършен курс по френски 400 часа,която сам си бях изфабрикувал с помощта на едно гадже завършило френската гимназия.На цветна хартия я бях докарал,с оценки,с печати и телефони на "учителката" водила курса.Абе изпипана работа.Кво да ви кажа.Преводачката ми прошепна,че имало правописна грешка.Еба си мамата!
Кокошката и с кокошка.Аз да не го знам толкоз френския,че и грешките му да хващам?Нали затова я помолих тя да измисли текста.
Разбрахте ли сега що ви разправям,че на жени не вярвам.Работота тръгна да върви зле ама на мен вече не ми пукаше.Викам си:Айде де!Поне ще си запазя достойнството.
На въпроса какво смятам да работя в Кебек отговорих:Пица деливъри,шофьор щото имам професионална книжка въпреки,че знам,че там не се признават нашите категории.Още един куп глупости от тоя род.Казах и също,че мога да работя и като маунтань рескю-демек планински спасител.А пък тя ми вика:
Мосю,в Монреал няма планини!
От къде да знам,че кебекуата нямали планини!?
Жена ми /ние сме конжуан дьо фе/ изтръпнала слушала накъде върви работата още повече,че аз неволно съм вкарвал много английски думи а знаем от други съфорумци,че им вдигали скандал гранде дори само при една такава грешка.На мен такава забележка не пожела да ми направи може би респектирана от годините ми и образованието ми.За това пък тя не пожела да минем на английски и така си говорихме час и 20 минути на френски.
Има и още по -лошо!
Чакайте да го напиша!
==
По едно време явно всичките локуми които си разтягахме не хванаха дикиш и тя ми казва:
-Мосю,вие сте били университетски преподавател,сега сте с хирургична насоченост.Тук вие сте много квалифициран.Кажете ми честно какво смятате да работите в Монреал?
И аз нали съм си Идиот и отговарям ухилено:
-Вижте мадам Волси,нали не смятате,че след като съм бил общо със следването ми плюс работа 22 години в медицината ще остана до края на живота си мияч на чинии в Кебек?Естествено,че по някое време ще се опитам да защитя дипломата си!
Лелеееееее!
Като подскочи тая ми ти мулатка,все едно,че и бръкнах отзад.Като ми опъна една бърза реч от пет минути как там имало Ордери,как тази професия била държавно регулирана,кок това било невъзможно да стане и др. от тоя род.Демек това няммало да стане.Все неща дето си ги знам.Почна да се чеше по главата.Явно се чудеше какво да ни прави.Работата тръгна сериозно да върви на зле.Усетих аз кво става и предприех последният си ход.Казвам и на много официален френски.
-Уважаема госпожо Волси,
аз може и да не стана това което искам да стана но /тук посочих сина си който уплашено гледаше скандала и разбираше интуитивно,че нещо не е наред/това дете като порасне в Канада ще стане това КОЕТО ТОЙ ЩЕ ИСКА ДА БЪДЕ!
Тя ме погледна втренчено.Аз също я гледам.Колко време продължи това не мога сега да кажа.Секунди или минута.Не знам.Тя ме гледа и аз я гледам.Гледаме си се значи.Да ама аз съм стар картоиграч.Не на мене тия номера.Гледам я право в очите и не мигам.
Тя първа свали поглед и наведе глава.Знаеше,че съм прав.Записа си нещо в лаптопа и си казаха няколкото банални лафа с жена ми след което отново моя издънка.....Зададе разбирате ли Волси един такъв нестандартен въпрос на моята:
-Ако дойда във вашият град къде ще ме разведете госпожо?Какви особености от вашият град ще ми покажете?
И моята като запецна и почна да се чуди какво да и отговори а времето минава.Става кофти ама и аз с моята голяма уста не се сдържах и почнах да мърморя на френски:
-Къде може една жена да заведе друга жена освен по магазините докато не и свършат парите?Ама тва си го мърморя с недоволен тон първо щото е истина и второ щото мойта не ще да си признае очевадни неща.Абе аз си знаех,че не трябва да се обаждам докато те си говорят ама пусто не се сдържах.В тоя момент Волси се засмя и каза заветното:
-Мосю,ву зет аксепт!
Ами аксепт ще съм....като има кой да бачка а друг да харчи.Егати и женската солидарност!Интернационална разбирате ли?
Във всеки случай не ми написа,че съм франкофон
Много важно!
Айде де!
Сега като се връщам назад си мисля,че това че не се огъвах и че се държах с достойнство като човек който си знае цената/тук без да се надценявам/ и като човек който се е доказал в живота оказаха най-голямо значение за успешното минаване на интервюто въпреки нещастното стечение на обстоятелствата.
Има още от сагата на грешнево Доктора.
Чакайте продължението!
==
Естествено след интервюто се напихме.Не,че ние редовно не си пием ама сега имахме така да се каже особен повод.
На другата сутрин пияната гъска като изтрезнях и взех да си чета документите гледам,че едното от имената ми сбъркано.
Бре!
Явно и Волси се е разстроила нещо и ме е объркала.Това не е мйтап работа!Звънях телефони ама никой не ми отговаряше освен един телефонен секретар и то на френски.Викам на шефа ми:
-Шефе,стоманата се кове докато е гореща!Дай назаем 50 лева да сипя гориво,че да хода в Софето да я търся тази дама докато е още тук.Тръгнах директно от болницата.
Отидох.Намерих я,обясних се отново на френски и оправихме положението.Издаде ми нов сертификат-правилно попълнен този път.Другия го скъса.
Да ама имало още глава да пати.
Минахме медицинските в началото на май и след една седмица ми идва едно писъмце от Букурещ.Тъничко едно такова.Викам си аз-не ще да е на добре тая работа.Раничко е за покани да си изпратим паспортите за визи.Оказах се прав.
Тия от Румънско ми искаха доказателства за съвместен живот с моята конжуанка.А именно:
-Общи банкови сметки-такива нямаме.
-Удостоверение за постоянен адрес на жена ми-И тва лесно.Имаме го от три години.
-Общо имущество-такова нямаме с изключение на една ютия която като купувахме се скарахме с мойта на чие име да я пишем щото после ката се развали в гаранция той да ходи да си я оправя.Продавача се видя в чудо и накрая предлажи да я запише и на двамата.Така и стана.Пък кой да знае,че то било за добро.
-Описание на романа ни-Тва е лесно за мен.
-Общи снимки-И тва е лесно щото имахме много от различни години,сезони и държави.
Описах аз нашата история и тя стана като разказ на Ги дьо Мопасан.
Тоя път стари грешки не повтарям.Намерих бившата шефка на Алианс Франсес да ми го преведе на френски.Аз само го подписах.
Вкарах в плика и гаранционните карти на някои ел.уреди които жена ми е купувала на новия си адрес.А именно:
Прахосмукачка-1бр.
Епилатор-1бр.
Вентилатор-1бр.
Въпросната ютия-1бр.
Тях не ги преведох.
Приложих и 20 броя снимки от годините и вижте какво им написах:
Уважавам молбата Ви да Ви изпратя снимки-Но много Ви моля да ги запазите и върнете с обратна поща заедно с паспортите ни с ВИЗИТЕ тъй като тези снимки имат висока сантиментална стойност за нас а някои от филмите не сме съхранили!
Щом кат ма бъзикат и аз ще ги бъзикам.Така де!Ако искат да ми дават виза ама снимките са си мои!И без тва толкоз пари съм им привел.
Викат ми приятелите-Не дърпай дявола за опашката.Ама аз нали съм си идиот и си държах на моето.
Държа си ама сърцето ми се свило!Мани мани........
Знам ли някой тъп чиновник от Букурещ какъв номер може да ми извърти.
И днес ей го на!Получихме си паспортите с визите.
Върнаха си ми и снимките.Върнаха си ми даже и гаранционните карти.
Който не вярва мога да му ги покажа.Ей тука са!
Изводи:
Никога не се огъвайте!
Никога не се предавайте!
Не се унижавайте!
Натискат ли ви натискайте и вие!
Отстоявайте правата си до край!
Искрено Ваш:
Док............
П.С.
Ще завърша с един цитат на Мопасан:
-И тогава разбрах,че животът не е нито толкова лош нито толкова хубав колкото си го представях.
Просто един живот.
========
БРАВО НА Док......... - колкото пъти се сещахме за неговото описание като учихме вместо френския хващахме Биричката - за прокарване на каналите, после водчицата, танците и после така ни боляха главите от френски :freak: :rotaeye:
19.05.2009 - DCS Vienne-за 2ри път
04.06.2009 - Accusé de réception
30.07.2009 - CSQ - без интервю
02.02.2010 - Документи Букурещ
22.02.2010 - Баркодове
17.03.2010 - Формуляри Медицински
=======
Светльо, Вики, Кари и Емо
Варна
Diavolo
Мнения: 186
Регистриран на: Вто Авг 01, 2006 12:52 pm

ре

Мнение от Diavolo »

Това е класика в жанра. Пуснете го като важна тема .
Преди време когато решихме да кандидатстваме за Квебек първото което ми попадна беше това интервю. :wink:
Публикувай отговор