poumpy написа:
Independent написа:
Аз пък хич не обичам да летя вече, главно защото от едно време насам все трябва да минавам допълнителен скрийнинг. Според служители на летището - защото резервациите ми ги правят все в последния момент. За по-къси разстояния (като например Монтреал-Торонто) директно си искам влак. По-удобно, първа класа винаги има места. Предполагам, че е и по-евтино. Ако пък полета е над седем часа с престоя, директно отказвам да пътувам.
Ето това е свобода - избираш дали да пътуваш или не в зависимост от личните си предпочитания

Аз малко от по-различна гледна точка го казах това, ама карай да върви. Много ми е чудно как така мен всеки път ме претърсват, а тоя с бомбата в гащите го пуснаха да мине
По принцип много обичам да се мотам по летищата, особено едно време като имаше безплатен уайърлес навсякъде. Седиш си, разсейваш се, клокваш си часовете, шапка на тояга. Като ти писне, кеф ти ресторант (ех, в Чикаго какъв стек ядохме на летището

), кеф ти магазинчета. И така, докато стане време за полета.
Самолетите обаче са ми пълен ужас. Винаги ми е студено, понякога ми е доста тясно, хваща ме клаустрофобия, ако не виждам през прозореца, а един път попаднахме в такива турбуленции по цялото трасе Монтреал-Детройт, че благодарих на Бога, че пристигнахме живи и здрави. А във влака - няма нужда да си закопчан през цялото време, няма начин да заключат влака за няколко часа (пак в Детройт, 3 часа на пистата, не ме питай) и да не можеш и до тоалетна да отидеш, без да изкаш разрешение. В чакалнята на първа класа пък едни кресла, красота, сокчета и кафе. Да не приказваме какви гледки се отварят от влака...