Здравейте приятели, пускам тази тема, за да може всичките онези, които са минали интервюто успешно, и за жалост онези, които не са успели временно да съберат необходимите точки да публикуват своите впечатления и разкази тук, като с тази цел всеки който търси впечатления или търси инфо за протичане на интервюто, да може директно да влезне в темата и да чете на воля. Има доста теми пуснати от щастливците, успели да преминат "първата вълна", и искам да помоля, ако има администратори на форума, нека да съберат всичките на едно място (без значение дали в тази тема или не)...
П.С. Пиша името на темата на латиница умишлено (надявам се, че не е в разрез с политиката на форума за ползване на кирилица), като причината е, че ако някой следи оповестяване на отговорите по въпросната тема през мобилен телефон, да може да прочете текста, вместо да вижда !#!@#!@$$. Поне при мен е така, а телефона си е напълно кирилизиран и предполагам, че не съм само аз де.
Interviuta - uspeli/neuspeli
-
mikemastercorp
- Мнения: 145
- Регистриран на: Чет Сеп 08, 2005 12:14 pm
- Местоположение: Монреал
- Обратна връзка:
Interviuta - uspeli/neuspeli
Az znam che ti znaesh che az znam 
-
mikemastercorp
- Мнения: 145
- Регистриран на: Чет Сеп 08, 2005 12:14 pm
- Местоположение: Монреал
- Обратна връзка:
Да минеш, или да не минеш :)
А сега да караме малко по същество, след като вече променихме с жената сигничъра. Значи и ние смело можем да се причислим към списъка с хората, преминали интервюто успешно. Ние се очакваше да влезнем в 14.00, но за мое учудване, явно още от първите интервюта, се е попроменил графика. Та така ние си застанахме в 14.00 в фоайето, макар че охраната ни уведоми, че ще има да чакаме и нямало смисъл да седим долу, но аз изрично настоях и той не можа да устои на чара ми 
Влезнахме си в добре познатото на всички стигнали до интервюто асансьорче, и охраната ни прати 2 етажа надолу, където се озовахме в един красив бял коридор. Седнахме и зачакахме. То не беше 5-10-15 минути.. В един момент пристигнаха 2 приятни служителки от почистващия персонал с голямо количество химикали за хигиенизиране и разни други почистващи аксесоари на нашия етаж и започнаха да се мъчат да разтоварват. Естествено, аз вече подивял от стоене си викам, чакай да ударим едно рамо, та поне време да минава. И така 10 минути по-късно, след стотици благодарности отново се върнах в фоайето, където моето съкровище неземно прилагаше някаква успокоителна процедура. Посмяхме се малко на създалата се ситуация и се появи преводачката. Аз очаквах да ни повика, но уви, тя излизаше в обедна почивка. Аз понеже не я познавах, а и по физиономия по-скоро не ми приличаше на българка, я поздравих на френски, а тя с усмивка ми отвърна - Привет и ми светна крушката тя каква е и за какво се бори. Та така си киснахме в фоайето до 14.40 приблизително. Не мога да кажа, че сгрешихме, че стояхме, защото през полузатъмнените прозорци, успяхме да мернем една дребна женичка с леко порозовяло лице, което по описанието на "ФБР" съвпадаше с това на Мадам Орнер. Не ми се видя никак грозна, намусена и всяваща ужас като герой от романите на Стивън Кинг и това може би още повече охлади моите и без това ледени страсти. По едно време вече силно отегчен от чакането в фоайето, реших, че е редно да се запишем в книгата за гости, и речено сторено. Дори и причина си писахме, но тези които ще минават тепърва, ще имат шанса да се полюбуват 
Изведнъж вратата се отвори, и от там излезна семейството влезнало преди нас - много приятни и интелигентни хора, които за жалост преди да успея да поздравя ни срязаха, че не са минали, тъй като Мадам била в лошо настроение. Това малко дойде в повече на моята половинка, но нали при двойките винаги има един, който пази повече самообладание, та познайте на кого се падна тази роля. Викам си, явно трябва да вкараме друг план за действие.
Поканиха ни да влезнем в една мини коморка 1.5х1.5 м2, където Мадам ни посрещна с поздрави. При влизането аз поех на милото палтенцето и го закачих. Та още преди да седнем на масичката, където ни бяха поканили, аз реших да атакувам и попитах шеговито мадам: "Надявам се, че не сте много уморени"... Очаквах да се засмее любезно, но настана обратна реакция.. Попита ме: "А защо трябва да съм изморена?!?". Хмм ами сега.. Нямаше време за губене и аз добавих, че просто навън времето е прекрасно, а тук доста време са позагубили в тези интервюта (аз видях, че Мадам не излезна в обедна почивка, а сновеше по стаичките и си приказваше с колеги). Чак тогава тя се обърна към преводачката и и прошепна нещо много тихо, сякаш ние да не го чуем, но забелязах приятна усмивка на лицето и, преструвайки се на дочул целия разговор, вмъкнах два-три пъти: "Да мадам, разбира се че е така". След това започна стандартната процедура: Дайте си паспортите, дай си дипломите и като метна лаптопчето, разказа играта на клавишите. По едно време се загледа в папката в която си носехме документите и каза: Много интересно джобче за документи си имаш, а аз отговорих: Да мадам, дори е антистатично и противошоково, понеже е от преносими компютърни части, но ни е много практично и удобно. Забелязах как отново се усмихна. Разбрах, че вече станахме 2:0 за нас. Попита ме за настоящата работа и задълженията ми. След това, започна да пише отново в пц-то. Попита ме как бих си оценил знанията по френски, на което аз скромно отговорих "Интермедиът". Тя си отбеляза и това. Попита къде съм учил френски, дали в някоя частна школа или в държавно заведение, на което отговорих че съм учил в БС в езикова школа "....". Не беше чувала за нея. Поиска да и покажа доказателства за това обучение. Извадих си сертификатчето скромно, и го подадох. Мадам го погледна и възмутено стрелна, как можело да не пише на френски нивото което съм минал. Аз обаче веднага и показах с усмивка златното поленце, където си беше всичко красиво зографисано. Тогава отново поведохме с още една точка в борбата. После почна милото. Къде е учила, и каква специалност. Направи ми впечатление как пишеше без да гледа и от време на време стрелкаше поглед към мен. Аз бях подготвен и си бях закачил една 100 каратова усмивка, като я поддържах с нови вицове, скоро четени в интернет. Побутнах милото и тя да направи така, и двамата се държахме така, сякаш сме на кафенцето преди итнервюто, а не вътре. Все пак не беше логично да твърдим че сме млади, енергични, амбициозни, а да сме свити като студентски чорапи след купон до стената... Попита милото за работата какво работи в момента, на която получи отговор кратък и ясен - 3та година в майчинство, неплатено. И беше до там. Върна се към мен, и ме попита как съм с английския. Ооо, нямаше такова олекване, сякаш ми каза, че взимам сертификата. Почнах да си стрелям свободно на Англ. Похвали произношението и се поинтерисува къде съм учил. Ест. спомех стажа ми в Оксфордския университет и в техния хотел по време на следването ми. В 1-2 изречения неволно ми се изплъзнаха 2-3 френски думи, вместо английските, като разбира се се поправях, но последните "пресовани месеци учене на френски нонстоп" ме бяха докарали до това положение. Попита ме, дали английския според мен ми е по-добър. Аз веднага зацепих и вмъкнах:"Както виждате съм се отдал в момента изцяло на френския, като за жалост малко съм объркал няколко думи, но това е защото аз владея английския на бизнес ниво и няма да се успокоя докато не постигна подобно и на френски". Усетих как я погалих по лъжичката и си взехме поредната точка. Поиска ми банковите референции и попита дали смятам, че имам необходимите суми съгласно регламента. Отговорих категорично да. Имаме референции за 8000 CAD. Попита ме от кога ми е открита сметката, и аз ето тук и дадох една точка. Просто не схванах въпроса и казах от 3-4 дни, като приех, че ме пита за срока на референциите. Повтори въпроса, на което усетих, че съм изръсил глупост, и понеже не можех точно да вникна какво ме пита, стрелнах 6 месеца. Тук се намеси преводачката и обясни на Мадам, че имам условие парите да стоят 6 месеца в банката преди да взема тази референция. С това сложихме край на мъките. После поиска другите документи - акт за раждане (тук искам да уточня, че бях вмъкнал в акта на детето нейна снимчица, която ни е любимата) и трудовите книжки. След сверка с преводачката ми заби пряк въпрос: Как така, без да сте учили компютърни технологии, сте работили на 4 места прибл. 3 години като системен администратор и то в големи предприятия. Реших, че ще се огелпя в обясненията и вмъкнах:"Мадам, аз не само съм бил системен администратор, ами и на 3-те позиции отговарях за обучението на над 100 човека персонал за работа с компютър". Опита се да се законтри, че не е възможно и настоя да узнае откъде имам уменията. Аз просто се усмихнах и казах: "Хоби ми е от 15-16 години" а и съм се специализирал по време на работа. Взехме си заслужено още една точка. После се оказа, че не разбира, как можело така да съм специалист кулинар в средното и в какво съм бил специалист. Аз отговорих кратко и ясно - "В кулинарията в ресторанта". Тя се усмихна доволно разбрала за какво става дума, и започна отново къртечния откос на лаптопа. Просто наум си сметнах точките които си бяхме извоювали - тя имаше само 1-2, а останалото бепе наше. Побутнах жената да се усмихва отново, че милата се беше притеснила мъничко, а аз вече самодоволно се усмихвах. Попита жената: "Смятате ли, че говорите толкова добре френския, както вашия съпруг?", на което получи отговор: "Надявам се да е така мадам". Последва въпрос: Какво можете да кажете за Квебек. Започнах аз всеизвестната история за Жак Картие, Самюел дьо Шамплен и т.н. Попита ме за индустриятя, и там леееекичко спеках. Не че не бях назубрил дето има 1 дума поне 10 отрасъла, ама тогава ми бяха паднали някъде по пода и 2-3 пъти споменах туризма, земеделието, риболова и телекомуникациите. Не беше много очарована, но продължи да пише.
Почна се отново калкулиране и ровене по таблици и сметки.. Викам си айде вече мога да си отдъхна и да оставим лаптопчето да смята. Та след 2-3 минути чукане-тракане ни уведоми това, което вече и двамата знаехме - приети сте. Аз радостно стрелнах: "Благодаря Ви мадам, за вашето решение", на което тя да не остане по-назад добави:"Това не е мое решение а ваше, като си подадохте документите по имиграцията, както и на вашите езикови познания". Идеше ми да я разцелувам, но се опасих, че може да ме обвинят в опит за покушение на "вътрешен отдел" и просто и кратко вмъкнах:"Merci Madame". Преводачката ни подаде новите контракти, заместващи вече D21, и почна да ни обяснява кое как и къде да попълним. Подписах контракта, обявих сума на влизане 8000CAD и подадох документа. Почна малко инфо затова какво трябва да направим след като си получим визите и отидем в Квебек. Обяснява обяснява и накрая подаде малкото не много тънко книжле. Мадам вмъкна, че е хубаво да го прочетем внимателно, като така сме щели да си тренираме френския, на което ест. получи положителен отговор.
Станахме, подадох на милото палтенцето, облякох своето, и отворих вратата на преводачката, но тя спомена, че оставала там за жалост. Е не, че ме вълнуваше де.. Та ние бяхме пожънали плодовете на нашия труд. Качихме се на асансьорчето и после глътка щастлив въздух.
Изводи:
1.) Забелязах, че Мадам ме наблюдава, и точно по тази причина се усмихвах постоянно. Още ме боли устата от гримасите, но имаше резултат.
2.) Ест. и аз като всички простосмъртни правех грешки в изреченията, но умело ги прикривах, като изговарях малко по-тихо думите, които не съм сигурен дали са на място и правилни, и не спирах да говоря Стар изпитан трик - нещо от сорта на мини мрънкане под носа, но само на онези думички.
3.) Мадам, изобщо не е женичката, за която бяхме придобили представа от форума, макар и многото положителни изказвания. За мен си говореше супер нормално, и почти нямаше момент, в който да не разбрах какво пита/иска, освен при банковата бележка.
4.) Дадохме си явна равносметка, че сме млади, и двамата със съкровището владеем по 2-3 езика, имаме дете, и просто не отиваме там да се смилят над нас, а да си вземем интервюто, и през цялото време повтарях на моето слънчице, че това е така (Veni, Vidi, Vici).
П.С. Имайте достойство, пазете самообладание, излъчвайте онази енергия която всеки излъчва при среща с много добри приятели и дори и да объркате някоя дума или не я знаете, постарайте се да си поиграете на синоними и да я заобиколите с обяснение. Поне при нас мина всичко повече от прекрасно, за което благодаря на моето мило злато, за старанията да ме заинтригува с езика и да ме напътства, макар че по една ирония на съдбата аз излезнах в сертификата Франкофон, а тя - не. Също така и на нашата учителка, добре известна тук във форума на бургазлии - г-жа Андонова. Поклон пред уменията и начините на обяснение. И естествено изказвам благодарност на целия форум за инфото, което събирахме, и макар и да не ни послужи, беше полезно да знаем. Ами това беше и от нас. Успех на всички след нас.
Влезнахме си в добре познатото на всички стигнали до интервюто асансьорче, и охраната ни прати 2 етажа надолу, където се озовахме в един красив бял коридор. Седнахме и зачакахме. То не беше 5-10-15 минути.. В един момент пристигнаха 2 приятни служителки от почистващия персонал с голямо количество химикали за хигиенизиране и разни други почистващи аксесоари на нашия етаж и започнаха да се мъчат да разтоварват. Естествено, аз вече подивял от стоене си викам, чакай да ударим едно рамо, та поне време да минава. И така 10 минути по-късно, след стотици благодарности отново се върнах в фоайето, където моето съкровище неземно прилагаше някаква успокоителна процедура. Посмяхме се малко на създалата се ситуация и се появи преводачката. Аз очаквах да ни повика, но уви, тя излизаше в обедна почивка. Аз понеже не я познавах, а и по физиономия по-скоро не ми приличаше на българка, я поздравих на френски, а тя с усмивка ми отвърна - Привет и ми светна крушката тя каква е и за какво се бори. Та така си киснахме в фоайето до 14.40 приблизително. Не мога да кажа, че сгрешихме, че стояхме, защото през полузатъмнените прозорци, успяхме да мернем една дребна женичка с леко порозовяло лице, което по описанието на "ФБР" съвпадаше с това на Мадам Орнер. Не ми се видя никак грозна, намусена и всяваща ужас като герой от романите на Стивън Кинг и това може би още повече охлади моите и без това ледени страсти. По едно време вече силно отегчен от чакането в фоайето, реших, че е редно да се запишем в книгата за гости, и речено сторено. Дори и причина си писахме, но тези които ще минават тепърва, ще имат шанса да се полюбуват Изведнъж вратата се отвори, и от там излезна семейството влезнало преди нас - много приятни и интелигентни хора, които за жалост преди да успея да поздравя ни срязаха, че не са минали, тъй като Мадам била в лошо настроение. Това малко дойде в повече на моята половинка, но нали при двойките винаги има един, който пази повече самообладание, та познайте на кого се падна тази роля. Викам си, явно трябва да вкараме друг план за действие.
Поканиха ни да влезнем в една мини коморка 1.5х1.5 м2, където Мадам ни посрещна с поздрави. При влизането аз поех на милото палтенцето и го закачих. Та още преди да седнем на масичката, където ни бяха поканили, аз реших да атакувам и попитах шеговито мадам: "Надявам се, че не сте много уморени"... Очаквах да се засмее любезно, но настана обратна реакция.. Попита ме: "А защо трябва да съм изморена?!?". Хмм ами сега.. Нямаше време за губене и аз добавих, че просто навън времето е прекрасно, а тук доста време са позагубили в тези интервюта (аз видях, че Мадам не излезна в обедна почивка, а сновеше по стаичките и си приказваше с колеги). Чак тогава тя се обърна към преводачката и и прошепна нещо много тихо, сякаш ние да не го чуем, но забелязах приятна усмивка на лицето и, преструвайки се на дочул целия разговор, вмъкнах два-три пъти: "Да мадам, разбира се че е така". След това започна стандартната процедура: Дайте си паспортите, дай си дипломите и като метна лаптопчето, разказа играта на клавишите. По едно време се загледа в папката в която си носехме документите и каза: Много интересно джобче за документи си имаш, а аз отговорих: Да мадам, дори е антистатично и противошоково, понеже е от преносими компютърни части, но ни е много практично и удобно. Забелязах как отново се усмихна. Разбрах, че вече станахме 2:0 за нас. Попита ме за настоящата работа и задълженията ми. След това, започна да пише отново в пц-то. Попита ме как бих си оценил знанията по френски, на което аз скромно отговорих "Интермедиът". Тя си отбеляза и това. Попита къде съм учил френски, дали в някоя частна школа или в държавно заведение, на което отговорих че съм учил в БС в езикова школа "....". Не беше чувала за нея. Поиска да и покажа доказателства за това обучение. Извадих си сертификатчето скромно, и го подадох. Мадам го погледна и възмутено стрелна, как можело да не пише на френски нивото което съм минал. Аз обаче веднага и показах с усмивка златното поленце, където си беше всичко красиво зографисано. Тогава отново поведохме с още една точка в борбата. После почна милото. Къде е учила, и каква специалност. Направи ми впечатление как пишеше без да гледа и от време на време стрелкаше поглед към мен. Аз бях подготвен и си бях закачил една 100 каратова усмивка, като я поддържах с нови вицове, скоро четени в интернет. Побутнах милото и тя да направи така, и двамата се държахме така, сякаш сме на кафенцето преди итнервюто, а не вътре. Все пак не беше логично да твърдим че сме млади, енергични, амбициозни, а да сме свити като студентски чорапи след купон до стената...
Попита милото за работата какво работи в момента, на която получи отговор кратък и ясен - 3та година в майчинство, неплатено. И беше до там. Върна се към мен, и ме попита как съм с английския. Ооо, нямаше такова олекване, сякаш ми каза, че взимам сертификата. Почнах да си стрелям свободно на Англ. Похвали произношението и се поинтерисува къде съм учил. Ест. спомех стажа ми в Оксфордския университет и в техния хотел по време на следването ми. В 1-2 изречения неволно ми се изплъзнаха 2-3 френски думи, вместо английските, като разбира се се поправях, но последните "пресовани месеци учене на френски нонстоп" ме бяха докарали до това положение. Попита ме, дали английския според мен ми е по-добър. Аз веднага зацепих и вмъкнах:"Както виждате съм се отдал в момента изцяло на френския, като за жалост малко съм объркал няколко думи, но това е защото аз владея английския на бизнес ниво и няма да се успокоя докато не постигна подобно и на френски". Усетих как я погалих по лъжичката и си взехме поредната точка. Поиска ми банковите референции и попита дали смятам, че имам необходимите суми съгласно регламента. Отговорих категорично да. Имаме референции за 8000 CAD. Попита ме от кога ми е открита сметката, и аз ето тук и дадох една точка. Просто не схванах въпроса и казах от 3-4 дни, като приех, че ме пита за срока на референциите. Повтори въпроса, на което усетих, че съм изръсил глупост, и понеже не можех точно да вникна какво ме пита, стрелнах 6 месеца. Тук се намеси преводачката и обясни на Мадам, че имам условие парите да стоят 6 месеца в банката преди да взема тази референция. С това сложихме край на мъките. После поиска другите документи - акт за раждане (тук искам да уточня, че бях вмъкнал в акта на детето нейна снимчица, която ни е любимата) и трудовите книжки. След сверка с преводачката ми заби пряк въпрос: Как така, без да сте учили компютърни технологии, сте работили на 4 места прибл. 3 години като системен администратор и то в големи предприятия. Реших, че ще се огелпя в обясненията и вмъкнах:"Мадам, аз не само съм бил системен администратор, ами и на 3-те позиции отговарях за обучението на над 100 човека персонал за работа с компютър". Опита се да се законтри, че не е възможно и настоя да узнае откъде имам уменията. Аз просто се усмихнах и казах: "Хоби ми е от 15-16 години" а и съм се специализирал по време на работа. Взехме си заслужено още една точка. После се оказа, че не разбира, как можело така да съм специалист кулинар в средното и в какво съм бил специалист. Аз отговорих кратко и ясно - "В кулинарията в ресторанта". Тя се усмихна доволно разбрала за какво става дума, и започна отново къртечния откос на лаптопа. Просто наум си сметнах точките които си бяхме извоювали - тя имаше само 1-2, а останалото бепе наше. Побутнах жената да се усмихва отново, че милата се беше притеснила мъничко, а аз вече самодоволно се усмихвах. Попита жената: "Смятате ли, че говорите толкова добре френския, както вашия съпруг?", на което получи отговор: "Надявам се да е така мадам". Последва въпрос: Какво можете да кажете за Квебек. Започнах аз всеизвестната история за Жак Картие, Самюел дьо Шамплен и т.н. Попита ме за индустриятя, и там леееекичко спеках. Не че не бях назубрил дето има 1 дума поне 10 отрасъла, ама тогава ми бяха паднали някъде по пода и 2-3 пъти споменах туризма, земеделието, риболова и телекомуникациите. Не беше много очарована, но продължи да пише.Почна се отново калкулиране и ровене по таблици и сметки.. Викам си айде вече мога да си отдъхна и да оставим лаптопчето да смята. Та след 2-3 минути чукане-тракане ни уведоми това, което вече и двамата знаехме - приети сте. Аз радостно стрелнах: "Благодаря Ви мадам, за вашето решение", на което тя да не остане по-назад добави:"Това не е мое решение а ваше, като си подадохте документите по имиграцията, както и на вашите езикови познания". Идеше ми да я разцелувам, но се опасих, че може да ме обвинят в опит за покушение на "вътрешен отдел" и просто и кратко вмъкнах:"Merci Madame". Преводачката ни подаде новите контракти, заместващи вече D21, и почна да ни обяснява кое как и къде да попълним. Подписах контракта, обявих сума на влизане 8000CAD и подадох документа. Почна малко инфо затова какво трябва да направим след като си получим визите и отидем в Квебек. Обяснява обяснява и накрая подаде малкото не много тънко книжле. Мадам вмъкна, че е хубаво да го прочетем внимателно, като така сме щели да си тренираме френския, на което ест. получи положителен отговор.
Станахме, подадох на милото палтенцето, облякох своето, и отворих вратата на преводачката, но тя спомена, че оставала там за жалост. Е не, че ме вълнуваше де.. Та ние бяхме пожънали плодовете на нашия труд. Качихме се на асансьорчето и после глътка щастлив въздух.
Изводи:
1.) Забелязах, че Мадам ме наблюдава, и точно по тази причина се усмихвах постоянно. Още ме боли устата от гримасите, но имаше резултат.
2.) Ест. и аз като всички простосмъртни правех грешки в изреченията, но умело ги прикривах, като изговарях малко по-тихо думите, които не съм сигурен дали са на място и правилни, и не спирах да говоря
Стар изпитан трик - нещо от сорта на мини мрънкане под носа, но само на онези думички.3.) Мадам, изобщо не е женичката, за която бяхме придобили представа от форума, макар и многото положителни изказвания. За мен си говореше супер нормално, и почти нямаше момент, в който да не разбрах какво пита/иска, освен при банковата бележка.
4.) Дадохме си явна равносметка, че сме млади, и двамата със съкровището владеем по 2-3 езика, имаме дете, и просто не отиваме там да се смилят над нас, а да си вземем интервюто, и през цялото време повтарях на моето слънчице, че това е така (Veni, Vidi, Vici).
П.С. Имайте достойство, пазете самообладание, излъчвайте онази енергия която всеки излъчва при среща с много добри приятели и дори и да объркате някоя дума или не я знаете, постарайте се да си поиграете на синоними и да я заобиколите с обяснение. Поне при нас мина всичко повече от прекрасно, за което благодаря на моето мило злато, за старанията да ме заинтригува с езика и да ме напътства, макар че по една ирония на съдбата аз излезнах в сертификата Франкофон, а тя - не. Също така и на нашата учителка, добре известна тук във форума на бургазлии - г-жа Андонова. Поклон пред уменията и начините на обяснение. И естествено изказвам благодарност на целия форум за инфото, което събирахме, и макар и да не ни послужи, беше полезно да знаем. Ами това беше и от нас. Успех на всички след нас.
Az znam che ti znaesh che az znam
НАШЕТО ИНТЕРВЮ
ВЗЕХМЕ ГО ТОВА ПРОСЛОВУТО ИНТЕРВЮ. Бяхме на 24октомври от 11 часа.Предните интервюта доста се позабавиха и ние влезнахме чак в 12.40 часа.Интервюто ни мина много гладко за 45 мин.Мадам е много внимателна и любезна.Аз, като водеща, адски се бях паникьосала, въпреки, че една година учим френски.(от които 8 месеца в ИЧС)И ТАКА преводачката ни извика, влезнахме, поздравихме се с мадам, покани ни да седнем и се започна с това, че трябва бързо да проведем интервюто защото е много назад с времето.Попита да ли сме в състояние да проведем интервюто да френски, защото това е много важно и за нас и за нея.Отговорът беше ДА.Започна с мен като водеща.
1.Поиска ми паспортите на всички;
2.Акта за раждане, но само на мен;
3.Образование-къде, колко години-общо, основно, средно и висше-точно по години, каква ми е специалността и имам ли стаж;Сверява оригиналите с преводачката;
3.Какво правя в момента, т.е. къде работя.Тук стана объркване, защото като държавен служител ми поиска оригинал на служебната книжка.(не я представих, защото тя е в работата ми и нямам право да я взимам от там.Тук много ми помогна преводачката, защото и обясни точно как стоят нещата.Аз се бях подготвила и казах, че нося заповедта за назначаването ми (оригинала)+ заповеди за повишение - бях повишена два пъти.Свериха печатите и мадам се съгласи.Направи ми впечетлиние, че гледа много стриктно документите и постоянно пише нещо в компютъра си.Преводачката и обясни, че всичко е наред;
4.Пита ми къде съм работила преди?Какво съм правила-подробно?
5.Отговаря ли ми образованието на работата в момента-казах да отговаря-мадам се съгласи и пак почна да сверява дати и да пише нещо;
6.Къде съм учила френски-колко точно;Отговорих и казах, че продължаваме да учим защото искаме да го усъвършенстваме, за да си намерим по- бързо работа.Представихме да мадам Дипломи от ИЧС за завършено 8 ниво и за двамата;
7. Последва въпроса имата ли роднини или приятели в Квебек-аз разбрах първата част на въпроса и отговарям -НЕ- УЖАССС .НЕ АМА ДА имаме дакларация от приятел(нотариално заверена)Тук моят съпруг веднага попита може ли да допълни и каза, че имаме приятел.Аз веднага включих и се извиних, че ни съм разбрала от притесниние и започнах да разказвам, казах и че това е приятел на моят съпруг и тя помоли той да разкаже за приятелят- от къде се познават, от кога живее там, какво работи.Ние носихме и снимки, но тя ни ги поглЕдна.Дадахме декларацията за приятел, а тя поиска оригинал.Съпруга ми каза, че е при нея (изпратили сме оригинала със първите документи) мадам я потърси,, сравни ги и пак писане в компютъра.
8.Последва въпроса имаме ли дете, какво и на колко години;
9.Последва въпроса как се виждам след 10 години?ЛЕЛЕЛЕЛЕЛЕ ми сега -този въпрос не го бях развила
Казах, моля(все едно не бях разбрала въпроса, а аз много добре го разбрах, но ми трябваше време.Тя повтори, каксе виждам в професионален план след 10 год?Казах, че искам да имам едно хубаво работно място в Квебек, един спокоен живот за мен и семейството ми.Това я задоволи и си усмихна.
10.Какво смятам да работя там?Отговорих(продавачка, касиерка), а тя попита -а не искам ли да работя като икономист -аз казах - НАДЯВАМ СЕ МАДАМ. .
11.После въпроса на английски-Говорите ли анг. и къде сте го учили? УЖАСССССССС, АЗ НИЩО НЕ ЗНАМ, САМО ДА КАЖЕ, ЧЕ ГОВОРЯ МАЛКО, ЧЕ СЪМ НАЧИНАЕЩ.Започнах да говоря на френски, че през последната год. съм учила само френски, но тя ме прекъсна и ми каза -ОТГОВОРЕТЕ МИ НА АНГ.Боже аз я разбирах какво ми пита, но като незнам как да го кажа на анг.Пак повтори въпросите, аз пак си знам мойте се отговори, и тя ми се скара, каза МАДАМ -ДА ИЛИ НЕ.Аз и се извиних и каза НЕ МАДАМ, СЪЖАЛЯВАМ.Каза, че сме изпуснали точките за анг.
12.Какво знам за Квебек- започнах, тя ми прекъсна и започна със следващият въпрос;Вече бях изцедена и си мислех няма ли да ми остави намира
13.Банковата референция(ние представихме 2, една на мое има другата на съпруга ми)-тук искам пак да БЛАГОДАРЯ НА МОЯТ СЪПРУГ, КОЙТО СПАСИ ПОЛОЖЕНИЕТО.Аз неразбрах въпроса, той попита може ли да отговори, ДА.Но тя явно много държи на водещият и ми попита защо банковите реферанции са с две различни дати?Отговорих, че съпругът ми е бил на работа и затова не сме могли да извадим банковите реферанции с едни ии съще дати.ОК ТЯ СЕ СЪГЛАСИ.
НАЙ СЕТНЕ МИ ОСТАВИ НАМИРА И ПОДХВАНА СЪПРУГА МИ.ТРЯБВА ДА ВИ КАЖА, ЧЕ ВЪПРОСИТЕ КОИТО ЗАДАДЕ НА МЕН, ГИ ЗАДАДЕ И НА НЕГО-образавание, стаж, работа(какво по-точно прави), френски, какво ще работи там, попита го за казармата, какво е правил там.Попита го въпроса КЪДЕ И С КОГО ГОВОРИ ФРЕНСКИ(на мен не го беше задала)А моят като започна да разказва какво точно гледа, новините за Квебек, тя естествено в колко часа са мосю.Последва точният отговор.Започна да разказва за едно предаване, което беше гледал вечерта преди интервюто, на нея и хареса и го изслуша много внимателно, без да го прекъсва.Той изброи други предавание,теле игри, които действитерно сме гледали.
БЛАГОДАРЯ НА МОЯТ СЪПРУГ, КОЙТО МИ БЕШЕ ГОЛАМА ОПОРА, ПРЕЗ ТАЗИ ЦЯЛА ГОДИНА, НА ИНТЕРВЮТО, ПРОСТО БЕЗ НЕГОВАТА ПОМОЩ НЯМАШЕ ДА СЕ СПРАВЯ.НА НЯКОЛКО ПЪТИ СЕ НАМЕСВАШЕ(естествено с разрешението на мадам)
Накрая ми попита за моят проект за емиграция - защо искам да отида там.Отговорът я задоволи.МАДАМ ЗАПОЧНА ДА ПИШЕ НЕЩО, ЯВНО ДА СМЯТА ТОЧКИТЕ.
Искам да ви кажа, че действително мадам говори бързо, но ние я РАЗБИРАХМЕ.В някой моменти аз се панирах, притесних и затова неразбирах, но НАЛИ ЗАТОВА СИ ИМАМЕ ЧОВЕК ДА СЕБЕ СИ-ДА НИ ПОДКРЕПЯ И ПОМАГА.АЗ ПРЕЗ ЦЯЛОТА ВРЕМЕ ПРЕДИ И ПО ВРЕМЕ НА ИНТЕРВЮТО ТРЕПЕРЕХ.
ДАДЕ НИ ДА ПОПЪЛНИМ НОВАТА ДАКЛАРАЦИЯ ЗА ПАРИТЕ И РАЗЯСНЕНИЯ НА БЪЛГ. ОТ ПРЕВЕДАЧКАТА, ЧЕ ТЯ Е МНОГО ПО ОБВЪРЗВАЩА ОТ ПРЕДИШНАТА.Декларацията е една И ОСТАВА ПРИ МАДАМ, НЯМА ЕКЗЕМПЛЯР ЗА НАС.
Накрая МАДАМ ме похвали, че благодарение на това, че сме си повишили нивото на френски КВЕБЕК НИ ПРИЕМА УРААААААААААА УРААААААААА, ПРОСТО ИСКАХ ОЩЕ ВЪТРЕ ДА СЕ РАЗКРЕЩЯ ТОЛКОВО БЯХ ЩАСТЛИВА И СЪЩЕВРЕМЕННО ГОРДА ОТ МЕН И СЪПРУГА МИ.През цялото време тя много бързаше, неможех да се изказвам докрай, прекъсваше ме и ми задаваше следващият въпрос.Направи ни впечетление, че мадам харесва да отговаряш бързо да въпроса, а не да се бавиш в отговора.Не обича да се подказва и да се намесваш без да ти е разрешила.ИНАЧЕ Е МНОГОДОБРОНАМЕРЕНА И ПРАВИ ВСИЧКО ВЪЗМОЖНА ДА ВИ ДАДЕ СЕРТИФИКАТА.Преводачката не обясни стъпките след това, Мадам ни връчи Сертификатите и не пожела всичко добро и успех.Разменихми се любезности, пожелах и приятен ден.Амоя съпруг при сбогуването и каза -МАДАМ БЯХТЕ МНОГО ЛЮБЕЗНА -лелеле тя така се усмихна -мерси мосю.УСПЕХ.
НАЙ СЕТНЕ СВЪРШИХМЕ, УСПЯХМЕ.НО НАЙ- ГОЛЯМАТА ИЗНЕНАДА БЕШЕ В СЕРТИФИКАТИТЕ-ЛЕЛЕЛЕЛЕЛЕЛЕЛ ЩЯХ ДА ПАДНА. ПИСА НИ [color=red]И ДВАМАТА ФРАНКОФОНИ.ИМАМЕ " F "[/color]
Е това е, ако има някой въпроси с радост ще отговоря.
Забравих да благодаря да нашата частна учителка-ЖАНА НИКОЛОВА. ЖАНА, благодаря ти, без теб нямаше да се справим.ОБИЧАМЕ ТЕ -ти си страхотна.Благодарности и да Петя и НИКИ от Плевен-ПРИЯТЕЛИ, БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА КУРАЖА, КОЙТО НИ ДАВАТЕ, И ЗА ПОДКРЕПАТА
ЖЕЛАЯ УСПЕХ НА ВСИЧКИ
1.Поиска ми паспортите на всички;
2.Акта за раждане, но само на мен;
3.Образование-къде, колко години-общо, основно, средно и висше-точно по години, каква ми е специалността и имам ли стаж;Сверява оригиналите с преводачката;
3.Какво правя в момента, т.е. къде работя.Тук стана объркване, защото като държавен служител ми поиска оригинал на служебната книжка.(не я представих, защото тя е в работата ми и нямам право да я взимам от там.Тук много ми помогна преводачката, защото и обясни точно как стоят нещата.Аз се бях подготвила и казах, че нося заповедта за назначаването ми (оригинала)+ заповеди за повишение - бях повишена два пъти.Свериха печатите и мадам се съгласи.Направи ми впечетлиние, че гледа много стриктно документите и постоянно пише нещо в компютъра си.Преводачката и обясни, че всичко е наред;
4.Пита ми къде съм работила преди?Какво съм правила-подробно?
5.Отговаря ли ми образованието на работата в момента-казах да отговаря-мадам се съгласи и пак почна да сверява дати и да пише нещо;
6.Къде съм учила френски-колко точно;Отговорих и казах, че продължаваме да учим защото искаме да го усъвършенстваме, за да си намерим по- бързо работа.Представихме да мадам Дипломи от ИЧС за завършено 8 ниво и за двамата;
7. Последва въпроса имата ли роднини или приятели в Квебек-аз разбрах първата част на въпроса и отговарям -НЕ- УЖАССС .НЕ АМА ДА имаме дакларация от приятел(нотариално заверена)Тук моят съпруг веднага попита може ли да допълни и каза, че имаме приятел.Аз веднага включих и се извиних, че ни съм разбрала от притесниние и започнах да разказвам, казах и че това е приятел на моят съпруг и тя помоли той да разкаже за приятелят- от къде се познават, от кога живее там, какво работи.Ние носихме и снимки, но тя ни ги поглЕдна.Дадахме декларацията за приятел, а тя поиска оригинал.Съпруга ми каза, че е при нея (изпратили сме оригинала със първите документи) мадам я потърси,, сравни ги и пак писане в компютъра.
8.Последва въпроса имаме ли дете, какво и на колко години;
9.Последва въпроса как се виждам след 10 години?ЛЕЛЕЛЕЛЕЛЕ ми сега -този въпрос не го бях развила
Казах, моля(все едно не бях разбрала въпроса, а аз много добре го разбрах, но ми трябваше време.Тя повтори, каксе виждам в професионален план след 10 год?Казах, че искам да имам едно хубаво работно място в Квебек, един спокоен живот за мен и семейството ми.Това я задоволи и си усмихна.
10.Какво смятам да работя там?Отговорих(продавачка, касиерка), а тя попита -а не искам ли да работя като икономист -аз казах - НАДЯВАМ СЕ МАДАМ. .
11.После въпроса на английски-Говорите ли анг. и къде сте го учили? УЖАСССССССС, АЗ НИЩО НЕ ЗНАМ, САМО ДА КАЖЕ, ЧЕ ГОВОРЯ МАЛКО, ЧЕ СЪМ НАЧИНАЕЩ.Започнах да говоря на френски, че през последната год. съм учила само френски, но тя ме прекъсна и ми каза -ОТГОВОРЕТЕ МИ НА АНГ.Боже аз я разбирах какво ми пита, но като незнам как да го кажа на анг.Пак повтори въпросите, аз пак си знам мойте се отговори, и тя ми се скара, каза МАДАМ -ДА ИЛИ НЕ.Аз и се извиних и каза НЕ МАДАМ, СЪЖАЛЯВАМ.Каза, че сме изпуснали точките за анг.
12.Какво знам за Квебек- започнах, тя ми прекъсна и започна със следващият въпрос;Вече бях изцедена и си мислех няма ли да ми остави намира
13.Банковата референция(ние представихме 2, една на мое има другата на съпруга ми)-тук искам пак да БЛАГОДАРЯ НА МОЯТ СЪПРУГ, КОЙТО СПАСИ ПОЛОЖЕНИЕТО.Аз неразбрах въпроса, той попита може ли да отговори, ДА.Но тя явно много държи на водещият и ми попита защо банковите реферанции са с две различни дати?Отговорих, че съпругът ми е бил на работа и затова не сме могли да извадим банковите реферанции с едни ии съще дати.ОК ТЯ СЕ СЪГЛАСИ.
НАЙ СЕТНЕ МИ ОСТАВИ НАМИРА И ПОДХВАНА СЪПРУГА МИ.ТРЯБВА ДА ВИ КАЖА, ЧЕ ВЪПРОСИТЕ КОИТО ЗАДАДЕ НА МЕН, ГИ ЗАДАДЕ И НА НЕГО-образавание, стаж, работа(какво по-точно прави), френски, какво ще работи там, попита го за казармата, какво е правил там.Попита го въпроса КЪДЕ И С КОГО ГОВОРИ ФРЕНСКИ(на мен не го беше задала)А моят като започна да разказва какво точно гледа, новините за Квебек, тя естествено в колко часа са мосю.Последва точният отговор.Започна да разказва за едно предаване, което беше гледал вечерта преди интервюто, на нея и хареса и го изслуша много внимателно, без да го прекъсва.Той изброи други предавание,теле игри, които действитерно сме гледали.
БЛАГОДАРЯ НА МОЯТ СЪПРУГ, КОЙТО МИ БЕШЕ ГОЛАМА ОПОРА, ПРЕЗ ТАЗИ ЦЯЛА ГОДИНА, НА ИНТЕРВЮТО, ПРОСТО БЕЗ НЕГОВАТА ПОМОЩ НЯМАШЕ ДА СЕ СПРАВЯ.НА НЯКОЛКО ПЪТИ СЕ НАМЕСВАШЕ(естествено с разрешението на мадам)
Накрая ми попита за моят проект за емиграция - защо искам да отида там.Отговорът я задоволи.МАДАМ ЗАПОЧНА ДА ПИШЕ НЕЩО, ЯВНО ДА СМЯТА ТОЧКИТЕ.
Искам да ви кажа, че действително мадам говори бързо, но ние я РАЗБИРАХМЕ.В някой моменти аз се панирах, притесних и затова неразбирах, но НАЛИ ЗАТОВА СИ ИМАМЕ ЧОВЕК ДА СЕБЕ СИ-ДА НИ ПОДКРЕПЯ И ПОМАГА.АЗ ПРЕЗ ЦЯЛОТА ВРЕМЕ ПРЕДИ И ПО ВРЕМЕ НА ИНТЕРВЮТО ТРЕПЕРЕХ.
ДАДЕ НИ ДА ПОПЪЛНИМ НОВАТА ДАКЛАРАЦИЯ ЗА ПАРИТЕ И РАЗЯСНЕНИЯ НА БЪЛГ. ОТ ПРЕВЕДАЧКАТА, ЧЕ ТЯ Е МНОГО ПО ОБВЪРЗВАЩА ОТ ПРЕДИШНАТА.Декларацията е една И ОСТАВА ПРИ МАДАМ, НЯМА ЕКЗЕМПЛЯР ЗА НАС.
Накрая МАДАМ ме похвали, че благодарение на това, че сме си повишили нивото на френски КВЕБЕК НИ ПРИЕМА УРААААААААААА УРААААААААА, ПРОСТО ИСКАХ ОЩЕ ВЪТРЕ ДА СЕ РАЗКРЕЩЯ ТОЛКОВО БЯХ ЩАСТЛИВА И СЪЩЕВРЕМЕННО ГОРДА ОТ МЕН И СЪПРУГА МИ.През цялото време тя много бързаше, неможех да се изказвам докрай, прекъсваше ме и ми задаваше следващият въпрос.Направи ни впечетление, че мадам харесва да отговаряш бързо да въпроса, а не да се бавиш в отговора.Не обича да се подказва и да се намесваш без да ти е разрешила.ИНАЧЕ Е МНОГОДОБРОНАМЕРЕНА И ПРАВИ ВСИЧКО ВЪЗМОЖНА ДА ВИ ДАДЕ СЕРТИФИКАТА.Преводачката не обясни стъпките след това, Мадам ни връчи Сертификатите и не пожела всичко добро и успех.Разменихми се любезности, пожелах и приятен ден.Амоя съпруг при сбогуването и каза -МАДАМ БЯХТЕ МНОГО ЛЮБЕЗНА -лелеле тя така се усмихна -мерси мосю.УСПЕХ.
НАЙ СЕТНЕ СВЪРШИХМЕ, УСПЯХМЕ.НО НАЙ- ГОЛЯМАТА ИЗНЕНАДА БЕШЕ В СЕРТИФИКАТИТЕ-ЛЕЛЕЛЕЛЕЛЕЛЕЛ ЩЯХ ДА ПАДНА. ПИСА НИ [color=red]И ДВАМАТА ФРАНКОФОНИ.ИМАМЕ " F "[/color]
Е това е, ако има някой въпроси с радост ще отговоря.
Забравих да благодаря да нашата частна учителка-ЖАНА НИКОЛОВА. ЖАНА, благодаря ти, без теб нямаше да се справим.ОБИЧАМЕ ТЕ -ти си страхотна.Благодарности и да Петя и НИКИ от Плевен-ПРИЯТЕЛИ, БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА КУРАЖА, КОЙТО НИ ДАВАТЕ, И ЗА ПОДКРЕПАТА
ЖЕЛАЯ УСПЕХ НА ВСИЧКИ
CESTITO
CESTITO I OT NAS 
-
mikemastercorp
- Мнения: 145
- Регистриран на: Чет Сеп 08, 2005 12:14 pm
- Местоположение: Монреал
- Обратна връзка:
Мерси за честитките. В интерес на истината, като чета на другите как е протекло интервюто, май май ние с милото сме най-ощетени от гледна точка на въпросите. Буквално имах чувството, че и двугодишната ни щерка с нейния детски френски щеше да мине Но ест. си имахме и малко заслуги де )
Но ест. си имахме и малко заслуги де )Az znam che ti znaesh che az znam
-
mikemastercorp
- Мнения: 145
- Регистриран на: Чет Сеп 08, 2005 12:14 pm
- Местоположение: Монреал
- Обратна връзка:
Хехехех... Robin, ако си ме прочел внимателно, аз писах, че отидох там по-скоро ей така на майтап, а не притеснен и т.н. Желая ти от все сърце да те "интервюира" като нас (и не само теб а всички след нас де), и естествено да имате същия изход от интервюто като нас. Не е важно колко те пита, а за какво. Ако те пита 100 въпроса от сорта: Работиш ли в фирма .... и ти отговориш с Да/Не, е по-добре, отколкото да те метне: Кажи си целия трудов опит и т.н разказвателни.
САМО НАЙ-ВАЖНОТО Е: НЕ СЕ ПРИТЕСНЯВАЙТЕ, АКО НЕ СТЕ ОТ СОФИЯ, МОЖЕТЕ ДА НАПРАВИТЕ КАТО НАС - 1 ВЕЧЕР ПРЕДИ ИНТЕРВЮТО ОТИВАТЕ В СОФИЯ, РАЗХОЖДАТЕ СЕ, ВЕСЕЛИТЕ СЕ (УМЕРЕНО) И НА ДРУГИЯ ДЕН ПРОСТО СИ ВЗИМАТЕ ИНТЕРВЮТО. НЯМА МЯСТО ЗА ПАНИКА ТУК. ХОРАТА ВИ ИСКАТ И АКО СТЕ НЕРВНИ, ПРИТЕСНЕНИ И Т.Н, МОЖЕ И ДА РАЗМИСЛЯТ. УСМИВКАТА ЩЕ ПОДОБРИ СВЕТА (Е И РЕЗУЛТАТИТЕ НА ИНТЕРВЮТО ДЕ)
:nut: :haplio: :beer2: :kral: 
[/b]
САМО НАЙ-ВАЖНОТО Е: НЕ СЕ ПРИТЕСНЯВАЙТЕ, АКО НЕ СТЕ ОТ СОФИЯ, МОЖЕТЕ ДА НАПРАВИТЕ КАТО НАС - 1 ВЕЧЕР ПРЕДИ ИНТЕРВЮТО ОТИВАТЕ В СОФИЯ, РАЗХОЖДАТЕ СЕ, ВЕСЕЛИТЕ СЕ (УМЕРЕНО) И НА ДРУГИЯ ДЕН ПРОСТО СИ ВЗИМАТЕ ИНТЕРВЮТО. НЯМА МЯСТО ЗА ПАНИКА ТУК. ХОРАТА ВИ ИСКАТ И АКО СТЕ НЕРВНИ, ПРИТЕСНЕНИ И Т.Н, МОЖЕ И ДА РАЗМИСЛЯТ. УСМИВКАТА ЩЕ ПОДОБРИ СВЕТА (Е И РЕЗУЛТАТИТЕ НА ИНТЕРВЮТО ДЕ)
:nut: :haplio: :beer2: :kral: [/b]Az znam che ti znaesh che az znam